Дата: 16 Юни 2018
Заемащата достойно място сред японските производители фирма „Оlympic”, предлагаща въдици под търговската марка „Graphiteleader”, винаги се е отличавала с влагане на авангардни материали, технологии и индивидуален подход в разработването на отделните серии продукти, и всичко това – с безкомпромисно японско качество.
Един от най-познаваемите й изделия, не само у нас, е модела „Tiro”. Изначално предназначен за лек разностранен соленоводен риболов( разбира се, според мащабите на морския такъв), въдицата зае достойно място в сърцата на много спинингисти, поради своя универсализъм, съчетан с прекрасни практически качества. И не на последно място – естетическа издържаност. Лично аз отдавам немалко значение на този чисто субективен и да бъдем реалисти – некореспондиращ пряко с практическите аспекти на риболова фактор. Конкретното колорално оформление в оранжево и черно за себе си намирам наподобяващо спортен автомобил, въпреки че съм далеч както от спорта както цяло, така и от автомобилизма.
Миналата година тя зарадва почитателите си с негова нова версия, носеща на първо четене допълнението „Nuovo”, а аз, като дългогодишен почитател на марката и притежател на старото поколение „Tiro” 762L, не можах да се сдържа и бързичко придобих един брой. В чисто визуален аспект на пръв поглед впечатление прави различното оформление на ръкохватката и макародържача, който при новия модел е по-луксозен, но в предходния намирам сякаш мъничко по-удобен. Иначе и в двете версии петата на крачето на макарата се захваща дълбоко, плътно и гладко, без дразнещи почуквания, поклащвания и разместване в процеса на използване. При по-обстойно вглеждане се забелязва и лека разлика в на пръв поглед еднаквата цветова схема – оранжевото при новия модел е по-светло и със златен оттенък, докато при стария бе по-плътно и червенеещо. С което приключвам обзора на художествените аспекти.
Истинските разлики, които определят качеството на риболова, се крият във вложената фурнитура, карбонов материал и бланка. Макародържачите разгледах бегло по-горе(трябва да вметнем, че новия тип карбонов такъв, поне чисто теоретично, би трябвало да допринася по-висока чувствителност), но водачите са елемента, на който бих желал да отделя малко по-голямо внимание. При новия модел на връхната секция са вложени най-aвангардните торзитни рингове в рамки от титан на ненуждаещата се от реклама компания “Fuji”. Като изключим устойчивостта на солена вода(нещо естествено, като се има предвид изначалното предназначение на въдицата), този материал е с близо 40% по-лек от масовата стомана. Самите рамки са по-фини, както и твърдосплавните пръстени(което също води до икономия на материал и респективно – тегло), но при запазен вътрешен диаметър на отвора и понижено триене. Цялата схема на оформление е KR, а всички тези елементи в своята съвкупност водят до няколко положителни ефекта – намалява се триенето, минимизират се паразитните колебания при изнизване на влакното, повишава се чувствителността и се снижава теглото на цялата система от водачи, които иначе се с еднакъв брой при двата модела - 10. Тегловното разтоварване на бланката при „Tiro Nuovo” в динамика води до по-голяма бързина и пъргавост, без обаче пръчката да се превръща в колест екстрафаст. Определям я като прекрасен, дружелюбен „фаст”, който не уморява при ползване, прощава грешки при замятане и не губи риби при засичане. Не съм сравнявал детайлно с шублер сеченията на колената при двете поколения, но визуално изглеждат доста близки като габарити, като новото е с влагане на материал с по-висок модул и технология „SUPER QUATTRO GRAPHITE CLOTH”, представляваща казано простичко карбонов плат с разполагане на графитните влакна в различни направления. Но не просто „насипване” на нишки както дойде, а тяхното строго пространствено ориентиране по такъв начин, че качествата на тъканта(и респективно – изделията от нея, в случая – карбонова „тръба”, казано грубо)и нейната устойчивост на еластични деформации да са прогнозируеми и контролируеми. В резултат на това се получава коляно с по-висока степен на устойчивост на външни въздействия в статично и динамично състояние, при това постигнато в една по-фина и тънкостенна бланка, но не с компромис, свързан с нейната здравина. Освен това, по-тънките стени осигуряват по-висока чувствителност, което съчетано с резонансната системата за чувствителност OSS превръща „Tiro Nuovo” в инструмент, с които можем да усетим и най-капризното рибешко щение в другия край на линията(въпреки, че да бъдем обективни – не намирам и предшественика му отстъпващ особено в това отношение). Снадката е тип „пут-оувър” - непретенциозно съединение, при което двете части просто се надяват една върху друга, но изпълнено на много високо ниво – прецизно напасване на конусите, без почукване или разместване по време на риболов. Общата дължина е 229 см – предела на комфортно използване при динамично водене на твърди примамки – така популярния напоследък „туичинг”, без който никой спинингист не се усеща завършен такъв. За да бъдем обективни трябва да кажем обаче, че по-нисък риболовец може би би изпитал известно неудобство да манипулира с въдицата. Относителен момент, като се има предвид, че масово българските риболовци ползват въдици по 2.70, та даже и 3 метра за целта, явно без да подозират, че е затрудняващо. Момент който ми направи приятно впечатление е малко по-дългата задна част на ръкохватката –не повече от 4-5 сантиметра, но напълно достататъчно за по-комфортно замятане с две ръце, когато е нужно да постигнем дистанция и да ползваме конвенционални примамки. За финал ще кажа, че стограмовата въдица се балансира отлично с макари в тегловния диапазон 210 – 230 грама, което обхваща по-леките серии на „Дайва” и „Шимано” в диапазона от размери 2000 до 3000 и респективно 2500 – 2510(кореспондиращ с модела GONTS-762L).
В процеса на използване за себе си позиционирам „Tiro Nuovo” 762L като класически „медиум – лайт”, работещ пълноценно в почти целия заявен тегловен тест, при това с всякакви типове примамки. При риболова с меки силиконови такива, бих определил практичния комфортен диапазон на абсолютен минимум от 2 до максимум 8-9 грама, плюс стандартен туистер или шад 5-7 сантиметра(силикона е доста плътен материал и масовите продукти при тези габарити имат маса 3-6 грама). Независимо, че производителят е лимитирал долния край на теста на 1 грам по каталог, дори и с много тънко влакно размер 0.3 замятането и воденето на примамката е далеч от оптималното, липсва и визуален контрол, но активните рибешки подръпвания и съприкосновения с подводни препятствия се усещат безукорно в ръката. С плетено влакно размер 0.4 и глава 2.5 грама плюс шад 4.5 см вече имаме относително контролиран процес. От 3 грама нагоре отлепването на примамката от дъното и последващото й придъняване могат отчетливо да бъдат проследявани по върха на въдицата, дори и във ветровито време. От този грамаж нагоре, можем удобно да минем на плетено влакно размер 0.6, като въдицата е в своята стихия и е истинско удоволствие да се работи с нея и да се манипулират примамките. Горния край на теста, в който можем да постигнем чисто динамично откъсване от дъното по мое усмотрение определям като 9 грама и примамка 7-8 сантметра. Ако продължим да упорстваме, осезаемо се усеща как връхчето поддава и провлачваме по дъното, а кастингът също се затруднява, което е ясен сигнал, че сме достигнали предела на рационално използване. Въпреки, че във виртуалното пространство могат да се намерят немалкоклипове, в които колеги я ползват с натоварване до близо 20 грама, аз лично се въздържам от подобни залитания и винаги се опитвам да се придържам до указанията на производителя.
При риболов с твърди примамки, като рационален долен предел бих поставил популярното шедче на Zip Baits – Rigge35F(с тегло 2 гр.), но с уточнението, че трябва да го съчетаем с фино плетено влакно най-много размер 0.4. Прекрасно се представя въдицата с издължени, аеродинамични примамки, като например ненуждаещия се от допълнително представяне Jackall Tiny Fry 50SP(с тегло 2.7гр) и подобни грамажи и форми. Воблери с маса около средата на теста, като друг популярен модел - Yo Zuri L-Minnow 44S(5 грама) се изхвърлят изключително приятно и на значителна дистанция. Горната тегловна граница на примамки от този тип, ако ловим в река, са воблери с маса до около 9 -10 грама, като популярните Lucky Craft Pointer 78SP(9.5 гр.), DUO Spearhead Ryuki 70S или ZEREK Sabre Dance 85F., а в спокойна можем да ползваме такива и до самия му предел.
По малко по-различен начин стои въпроса с тумбестите воблери тип „кранк”, особено в бърза вода със силно течение. Поради значителното им челно съпротивление, в подобни условия комфортно използваеми са примамки с маса от 2-3 грама, като ненуждаещите се от допълнителна реклама прости сръбски „бомбърчета”, до 7-8 грама, като ECOGEAR СК 50(8 гр.), DUO Incubator Rush60 или Lucky Craft Clutch.
Набора от блесни също е задоволителен – клатушки и кастмастъри поради ниското съпротивление при водене, дори в бърза вода, можем да ползваме от около 3 грама плътно до горната граница на теста по примамки, като последните се замятат на значителни дистанции, благодарение на аеродинамичната им форма. Максималния размер въртящи блесни, които съм ползвал са номер 3 по класификацията на Mepps(7.5 грама) в бърза вода и мога да кажа, че въдицата се натоварва подобаващо, въпреки че се усеща подобаващ запас от здравина.
Независимо от дистанцията, типа и масата на използваната примамка, усещането на движението й, съприкосновението с подводни предмети и атаки на риби се усещат подобаващо – както по върха, така и в ръката. От рязката промяна във финия трепет, когато водорасло или малко листенце се закачи на куката на дребен воблер за кефал, истеричната, треперлива далечна атака на дребен костур, до мощната вибрация при използване на голям кранк или блесна, когато имаме усещане, че сме закачили трактор.
В заключение може да се каже, че „Graphiteleader Tiro Nuovo” е един прекрасен избор – при това не само функционален, но и красив - на разумна цена. Въдица, в която идеята за универсализъм е реализирана в максимална степен, доколкото можем въобще да говорим за такъв. Продукт, с който можем да извлечем удоволствие и в риболова на дребни риби(съзнавам, че всеки желае да лови големи), като същевременно разполага с достатъчен запас от здравина не само достойно да се справи с евентуална изненада, но и целенасочено да бъдат търсени подобаващи екземпляри.
Автор: Христо Мурджеев
