Ревю на Прът XESTA Light Game Black Star Solid TZ Tuned S64-S

Непосилна задача е обхващането на японският пазар на специализирани риболовни такъми и именно в това се крие неговото очарование – освен големите производители, там се подвизава и огромен брой по малки фирми, специализирани в предлагането на  разнообразни пособия – от строгопрофилирани, до такива, които покриват практически всички аспекти в риболова. Общото между всички тях обаче е едно – безкомпромисното качество на предлаганите продукти и дълбокото разбиране какво точно правят хората.

Аз на свой ред, винаги съм готов да пробвам нещо ново и след като попаднах на продуктите на марката XESTA, веднага се сдобих с една въдица в интересуващата ме конфигурация. Всъщност, не попаднах случайно на тях, за да бъда обективен, а доста време следих мненията и впечатленията на руски колеги, където този бранд е намерил своето място и признание, а след като разбрах, че фирмата има представител у нас, от покупката ме деляха буквално минути.

Спрях внимание на въдица, предназначена за риболова на сафрид – тази неголяма рибка, притежаваща в Япония свръхестествен статут и за която там се създават нарочни серии, иначе така подходящи за костур в европейски условия. XESTA покрива практически всички аспекти на соленоводния риболов, но както казах, аз избрах серията Black Star TZ Tuned, която се предлага в три основни конфигурации – кух връх(Tubular) и къс и дълъг плътен, означени като Hard и Soft Solid tip в няколко варианта всеки. Конкретния модел беше TZ Tuned Soft Solid tip S64-S и допълнението „full auto whip”, последната думичка от което много добре илюстрира поведението на въдицата в динамика, както разбрах в процеса на използване. За разлика от другите модели, които според приложените диаграми се отличаваха с изразено върхов строй, моят избор представляваше по-скоро модерейт-фаст, което съчетано с обявения тест до 5 грама, даваше заявка за по-добра работа в долния край на тегловния диапазон.  Като казах „тегловен диапазон”, мисля че е редно да обявим каталожните данни на въдицата, а те са следните – оптимална в практичен аспект дължина от 6’4’’ фута  - 1.96 м, маса 68 грама, тест по примамки 0.2 – 5.0 грама, по монофил 0.9 – 3 либри(без включване на тест в плетено влакно – нещо характерно за сафридовите серии) и 99 % карбон. Последната стойност е  много сериозна, като тук се шири и много широка схоластика какво точно влагат отделните производители в това понятие – чистота на самия материал без свързващи вещества, или на композитния плат комплексно, но като цяло тази стойност даваше заявка за висока чувствителност.

След бързото пристигане на пръчката първото, което ме впечатли, бе високото качество на изработка – като започнем от практически аспекти като равномерно и гладко лаково покритие, фини заливки на водачите(нещо много важно, когато говорим за пособие, предназначено за лек риболов), вложени най-добрите според мен водачи – еднокраки титанови от серията АТ  с торзитни пръстени и завършим с естетичните аспекти – дизайнерски макародържач и карбонова оплетка около него, според мен чисто декоративна. В първия момент макародържачът ме остави донякъде със смесени чувства. На външен вид бе несъмнено красив в своята семплост, а и без съмнение допринасяше за чувствителността на въдицата, тъй като по същество представляваше куха карбонова тръбичка. Размерите му бяха оптимални, идеално побиращи се в стандартна длан като моята и даващ възможност без напрежение пръста да се постави отпред върху бланката за допълнителна сензативност. Притесни ме задната част – по същество директен срез непосредствено зад задната гривна на макародържача, без никакъв плавен преход и си помислих, че в този ръб ще се натрапва дланта при продължително използване и силово замятане, защото точно там попада ръката при нормален захват. В процеса на използване обаче се оказа, че въдицата е отлично балансирана и притесненията ми са безпочвени. Другия момент беше относително дългата бланка след макародържача - по моите донякъде изкривени разбирания за компактни дръжки. Някак ми се искаше производителя да го е разположил още десетина сантиметра назад, добавяйки по този начин още дължина отпред. Колко практично са подходили от XESTA разбрах в Гърция, на морето, когато се наложи да гоня дистанции и да замятам с две ръце. Тогава ми стана ясно защо е толкова „дълъг” и колко оптимално е цялото разположение, особено имайки предвид, че изначално пособието е разработено за соленоводен риболов.

Най-интересното(и хубаво) нещо от цялата пръчка обаче за мен е бланката. Във времена, когато всичко е подчинено на производството на бързи, върхови модели, каквито се налагат масово на пазара и практически оформят очакванията и търсенията на потребителите, S64-S се оказа по-различен. В статично състояние точното определение за поведението според класическото означение би било модерейт-фаст – въдицата се огъва плавно от средната си част, но същевременно е бърза и пъргава в динамика, без паразитни вибрации и инертност, а при работа с примамки работи върхово и позволява практически всевъзможно манипулиране с тях. Конусността на самото коляно е хармонична, без изразена силова задна част – нещо характерно  например за рокфишевите серии, с плавен преход и сечения в най-дебелата и тънка част съответно 8.4 и 0.8 мм. Посоченото поведение от една страна осигурява постигане на впечатляващи дистанции при замятане(както и оптималните габарити на ръкохватката комплексно, както вече коментирахме), а от друга  - разпределя оптимално напреженията и позволява с тази привидно нежна въдица да се преборят впечатляващи риби. Цялата работа наподобява един камшик и в тази връзка думичката „whip” е изключително точно подбрана и описваща напълно пособието. Като изпълнение бланка е семпла – естествен графитносив цвят на вложения материал с фини навивки и  хомогенно лаково покритие без видими забележки, най-вероятно устойчиво на солена вода. Разглобява се на две части, като използваната сглобка е масовото и непретенциозно съединение пут оувър, при което горната секция влиза върху долната. То от една страна прибавя маса и увеличава донякъде диаметъра на коляното, но от друга не е толкова капризно и предразполагащо към проблеми, като примерно шпиготната втулка.

Работните характеристики на XESTA Black Star TZ Tuned S64-S напълно покриват изискванията на микроджига в аспектите, с които се свързва това понятие у нас. Чувствителността е отлична на всякаква дистанция и маса на използваните примамки. За това спомагат комплексно тънките стени на бланката, вложения високомодулен материал, резониращия кух макародържач и леките титанови водачи с къси крачета. Макар и не точно на място, само ще вмъкна, че размерите им от една страна са така подбрани, че да не огрубяват и натоварват коляното, но от друга диаметъра им не е съвсем микроскопичен, което облекчава досадното прекарване на влакното или преминаване на възли през тях, но при зимен риболов и за бради по линията така или иначе трябва да се внимава. След това отклонение се връщам обратно на „чуваемостта”на пръчката. Както казах, тя е на висота – усещат се както статичните почуквания, така и най-леките съприкосновения с подводни предмети и  кълване на рибата на пропадане, дори при не съвсем изпъната линия и всяка маса на утежнението. Последното така или иначе е естествено, имайки предвид, че риболовът на сафрид е пелагичен –в широкия воден слой от повърхността до дъното, а в тази ситуация усещането е практически всичко, защото тези риби не се засичат сами.

Комфортната маса на използваните утежнения бих определил в диапазона от 0.8 до 3.5 грама плюс стандартен шад или туистер за костур от 2-2.5 инча, което прави теста по примамки честно определен. Най-леките тежести, които използвах за микроджиг, бяха 0.6 грама, с които въдицата работи, при положение, че използваме качествено плетено влакно с размер, непревишващ 0.2, но провисването на линията и динамиката на бланката като цяло комплицират риболова. По-добър избор в този случай е употребата на флуорокарбон или поликарбонат в размер около 0.10 мм, при което цялостния контрол е осезаемо по-добър и елиминираме по-успешно ефекта на „лепнене” по повърхността. Пак подчертавам, че коментираме работата с примамки, а не чувствителността, която така или иначе е без забележки. Естествено, пробвах и мормишки в тегловния диапазон 0.25 – 0.5 грама, но независимо,  че поведението на пръчката е подхоящо за подобно занимание, все пак това не е силата й, независимо от дългия плътен връх, което отдавам на относително по-голямата дължина и сравнително висок реален тест(отнесено към този клас примамки, разбира се)

При използване на утежнения от 1 грам, по върха може да се проследи придъняването в спокойно време, а от около 1.5 грама това става съвсем отчетливо и е удоволствие да гледа човек пъргавия отскок на плътното жило. В случай, че ловим с плетена линия, от тази маса също можем да проследяваме в ръката докосването на грунта, при положение, че сме избрали достатъчно тънко влакно. До 3.5 грама плюс примамка въдицата позволява да постигаме чисто отлепяне от дъното и да варираме с играта на примамките – от класическо стъпаловидно водене, до плавни синусоидални движения в придънния воден слой, или разнообразни  пелагични движения с различна честота и амплитуда – пропадания, резки подскоци, имитиращи движението на ранена или изплашена самотна дребна рибка или друга твар – ранена, или изгубила се от стадото. Главната заслуга за това разнообразие от налични похвати се дължи без съмнение на споменатото вече дълго плътно връхче, което дава възможност за повече варианти на водене, за разлика от масово наложените напоследък къси жила, които от една страна ограничават риболовеца във възможностите за манипулация, но пък от друга позволяват по-добра работа в горния край на теста и популярните са японския сафридски риболов резки и насечени водения на примамката в широките водни слоеве.

След като достигнем маса на главата 4 грама, при отлепване на примамката вече осезаемо се усеща, че въдицата е достигнала предела на възможностите си, що се отнася до чисто отлепяне от дъното. В тази ситуация то е сведено практически до еднообразно провлачване. С обиране на влакното и рязко и силно придръпване е възможно да постигнем стъпаловидна работа, но играта на примамката така или иначе е неестествена и неконтролируема, така че е по-удачно да се ограничим до плавни, къси пропълзявания в придънния слой, които е достатъчно ефективен подход, както сочи практиката. Между другото, от „Хеста” са отчели колко специфичен е този риболов в неговите разнообразни проявление и предлагат варианти с късо плътно и кухо връхче, с което покриват практически в пълен обем всички варианти на този риболов, както и предпочитанията на потребителите. 

За финал ще се спра и на кастинговите качества на въдицата, тъй като те са обект на неподправен интерес от страна на риболовците, заедно с чувствителността, което всеки риболовец открива, щом се снабди с качествено пособие. При TZ Tuned Soft Solid tip S64-S тя е задоволителна по всеки стандарт. С най-леките грамажи от 0.6 гр и обтекаема примамка можем да постигнем дистанция петнадесетина метра, от грам уверено надхвърля двадесет и в диапазона от примерно 1.5 до 3.5 надхвърля впечатляващите тридесетина метра, което е достойно постижение за толкова леки утежнения и такъми като цяло въобще(естествено, ако и влакното е подобаващо тънко). Тези близки величини в дистанцията при различна маса идват да покажат еднозначно, че въдицата работи оптимално, в подкрепа на което е и обстоятелството, че дори да увеличим теглото на главите, постиганата далечина на хвърляне практически остава неизменна и дори в един момент започва да намалява, което пък е индикатор, че реалният предел на теста по примамки е достигнат. Пъргавата и работеща бланка облекчават кастинга, за разлика от твърдите и бързи пръчки, които изискват постоянен контрол от страна на риболовеца в процеса на хвърляне. Тук нещата протичат много леко – при замятане осезаемо се усеща динамиката на бланката и прогресивното натоварване и разтоварване при замятане, без характерното за много стегнатите продукти „изплюване” и „забиване”, ако не контролираме постоянно пособието и не спрем навреме с изнасяне на пръчката напред.

В заключение може да се каже, че  TZ Tuned Soft Solid tip S64-S е профилиран продукт, чиито предимства се проявяват в най-висока степен при  употреба на меки примамки. В българските мащаби, в които се търси една пръчка „за всичко”, би могла да се използва и с въртящи блесни и воблери тип „кранк” – т.е. такива с постоянна и игра и поведение, сведено до праволинейно водене и евентуални паузи, или колебаещи блесни в тестовия диапазон, особено при джигово водене с пропадане, игра на границата на устойчивост и прочие. Воблери с активна анимация на са във възможностите й, което обаче не е слабост на продукта, а просто идва да покаже, че риболова като цяло е многообразно занимание, което не е подвластно на нездрав универсализъм и вкарване в строги рамки. Но за осъзнаващия тези ограничения и знае какво точно търси практик, въдицата е един прекрасен инструмент,  без слабости и какъвто и да е компромис в характеристиките – за който определението „естествено продължение на ръката” не звучи като клише, а обективно определение за първокласен продукт, с който риболова се превръща в истинско удоволствие.

 

Автор: Христо Мурджеев